Решения
Начало  Местни власти  Общински съвет  Решения
 
 
РЕШЕНИЕ №
Периодот  
до 
 по фраза в ОТНОСНО
 по фраза в РЕШИ
 
назад
РЕШЕНИЕ № 427 ВЗЕТО С ПРОТОКОЛ № 20 ОТ 09.11.2006
ОТНОСНО: Удостояване посмъртно със званието “Почетен гражданин на Пловдив”
ПО ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА :Д-р Иван Чомаков – Кмет на Община Пловдив На основание чл. 21, ал. 1, т. 22 от ЗМСМА във връзка с чл. 9 от Правилника за отличията и званията, Общински съвет – Пловдив
Р Е Ш И :

1. За изключителни заслуги в развитието на град Пловдив удостоява посмъртно със званието “Почетен гражданин на Пловдив”  както следва,

 

Д-р Стоян Чомаков /1819 – 1893/

 

Лекар, пловдивски общественик, виден борец за църковна независимост, държавен деец, почетен член на Българското книжовно дружество. Следва медицина в Пиза, специализира хирургия в Париж. От 1848 до 1860 е първият градски лекар в Пловдив, открива и първата аптека. Взема дейно участие в църковно-националните борби. От 1861 до 1877 е представител на Пловдивската епархия в Цариград. След Освобождението оглавява Губернската здравна служба в Пловдив, пръв председател на благотворителното дружество “Св. Пантелеймон”, което управлява градската болница. След провъзгласяване на Съединението е подпредседател на Временното правителство. Участник в тайна дипломатическа мисия пред Високата порта за признаване на Съединението.  От 1885 до 1887 е управител на пловдивската болница. През 1887 е назначен за министър на Народното просвещение в Княжество България, два пъти избиран за депутат. За него Найден Геров казва: “Д-р Ст. Чомаков е с такъв характер, че може да загине от преданост към своя народ, а не да му измени”. През 1874 г. Пловдивският епархийски събор му определя Народна награда.

Йоаким Груев /1828 – 1912/

            Възрожденски книжовник, просветен и обществен деец, действителен член на Българското книжовно дружество (БАН). Първият българин в пловдивското градско управление преди Освобождението. Участва активно в църковно-националните борби. По време на Априлското въстание е хвърлен в затвора. След Освобождението в периода 1879 - 1884 е директор на Народното просвещение в Източна Румелия. В денят на Съединението е включен в състава на Временното правителство. Един от най-изявените български просветители, редактор на първото българско педагогическо списание след Освобождението “Училищен дневник”. По негова инициатива е създадена Пловдивската областна библиотека и музей. Публикува мемоари, които са ценен източник за историята на Пловдив. През 1857 г. обнародва покана в “Цариградски вестник” към българите от цялата страна, за да стане 11/24 май всенароден празник.

 

Капитан Райчо Николов  /1840 - 1885 /

         Военен деец. Завършва военното занаятчийско училище в Санкт Петербург. Служи като офицер в руската армия, по време на Руско-турската война е командир на рота в българското опълчение. След Освобождението постъпва в Източно-румелийската  войска, през 1882 година става командир на пловдивската окръжна жандармерия. Макар и произведен в чин майор, хората продължават да го наричат “капитан Райчо” или  “дядо Райчо”. Взема активно участие в подготовката и извършването на Съединението. Включен е в състава на Временното правителство от 6.09.1885 година, назначен е за комендант на Пловдив, но още същия ден е прострелян на площад “Джумаята”. На погребението му присъстват над 20 000 души.

 

                                               Захари Стоянов  /1850-1889/

         Революционер,обществен и държавен деец,журналист и писател. Участва в организирането  на Старозагорското въстание, в подготовката на Априлското въстание като апостол на 4  революционен окръг. През 1882 година се установява в Пловдив, става чиновник в Дирекцията на правосъдието. Изявява се като активен общественик и публицист, сътрудничи и на вестниците “Народний глас”,”Независимост”. През този период пише и издава биографиите на най-изтъкнатите български революционни дейци. В Пловдив той създава и първия том на най-значителното си произведение - “Записки по българските въстания”, отпечатано през 1884 година. Захари Стоянов е главния идеолог  и организатор на  Съединението на Източна Румелия .В името на тази цел той започва и издаването на първия си самостоятелен  вестник “Борба”- най-яркият пропагандатор на Съединението.

     След обявяването на историческия акт е включен в състава на Временното правителство. Отглас на забележителното събитие са и политическите и публицистичните му брошури “Заробването на Гаврил паша” и по-късно написаната “Чардафон Великий.

                                              

Инж. Йосиф Шнитер   /1852-1914/

        Инженер, архитект, геодезист, конструктор. Участва като доброволец в Руско-турската война. След Освобождението започва частна практика в Източна Румелия.По-късно става градски инженер и началник на техническата служба в общината. Проектира и ръководи изграждането на Главното девическо училище, по негови проекти се изграждат църквите “Св.Георги”, “Св.св. Кирил и Методий” и десетки частни сгради, между които и къщите на Йоаким Груев ,Иван Андонов, Драган Манчов, братя Свещарови. По негов проект се изгражда хотел “Метропол”, сградата на търговска къща “Орозди бак” на Главната улица при строежа на която за първи път използва стоманобетон. Всички сгради , проектирани  и построени под  негово ръководство и до днес впечатляват със своята монументалност и красота. Но най-голямото му творческо дело  е генералния регулационен план на Пловдив, изработен през 1888-1891 година. С него се решават комуникацията и инфраструктурата  на града, създава се зелената система и се съхранява архитектурното наследство. През 1906 година приема българско поданство. Посвещава 36 години от активния си творчески живот на Пловдив, където и почива.

                                    

                                Кап. Александър Бураго  /1853 – 1883/

            Военен деец. Командир на сборен лейбгвардейски драгунски ескадрон от освободителните руски войски, който през нощта  срещу 4 януари 1878 година минава през брод р.Марица  при с. Оризаре и пръв влиза в Пловдив.  Изтеглящите се турски войски вече са започнали да палят къщи и дюкяни в различните квартали. Неочакваното появяване на руските драгуни предотвратява опожаряването на града. За тази набег е останал любопитен разказ; току-що завърнал се с ескадрона си от разузнавателна акция, капитан Бураго докладвал на ген.Гурко за успешно изпълнената задача, завършвайки рапорта си с въпрос:” Какво друго да правим? “ Доволен генералът се пошегувал: “Вземете Пловдив!”. Мокри от снега, премръзнали, само след минути конниците запрепускали след своя командир пред изненадания поглед на генерала. На 30 годишна възраст кап. Бураго умира, погребан е в Александро- Невската лавра в Петербург.

                                       

                                    Ангел  Букорещлиев  - /1870 – 1950/

            Композитор, хоров и оркестров диригент, един от пионерите на българската професионална музика, обществен деец. Първият български изпълнител на произведения за пиано на концертен подиум.Основава пловдивското певческо дружество през 1896 год.,чийто ръководител е близо 50 години.По негова инициатива се основава частно музикално училище и за кратко време той е неговия първи директор.Композира хорови творби разработвайки музикалния фолклор.Записва над 2500 народни песни от Родопите ,Средногорието и Югозападна България. Нотира 461 от тях и ги публикува в студия под заглавие “ Среднородопски песни”. Редактор на месечния “ Музикален сборник” и  сътрудник  на в.Южно небе – орган  на Дома  на изкуствата и печата.Остава в Пловдив до края на живота си.

 

Божидар Здравков  /1884 – 1935/_

Роден на 30. 01. 1884 г. в Пирот. Завършва гимназия в Ниш. Учи право последователно в София и Загреб (тогава в Австро-Унгария). Член и ръководен деец на Демократическата партия. Като кмет на Пловдив осъществява мащабна градоустройствена програма.  Строят се училища, детски заведения и жилища за бездомните в крайните квартали. Построен е изолационен дом за болните от туберколоза. Подобрява се водоснабдяването, разширява се електрическата мрежа. На мястото на Куршум хан през 1938 г. е построена сградата на Централните хали. Започва изграждането на градската канализация. Благоустрояват се и се залесяват хълмовете Бунарджик и Сахат тепе. Укрепват се бреговете на река Марица. Осигурява място за мострения панаир и съдейства за неговото превръщане в международен. Изработват се и се поставят паметници на Г. С. Раковски и Хр. Ботев в Цар Симеоновата градина. Провежда се конкурс за паметник на Съединението. Откриват се нови квартални градини – пл. “Св. Петка” и пл. “Читалище” През 1938 г. по негово предложение Куюмджиевата къща е предоставена за Градски етнографски музей и се осигуряват средства за ремонта й.  По-късно работи като адвокат.  Почива на 25. 09. 1959 г.

 

 

Д-р Обрейко Обрейков  /1891 – 1969/

             Индустриалец, обществен деец. Завършва право в Монпелие и финанси и търговия в Париж, д-р на финансовите науки. След завръщането си в Пловдив поема основаната от баща му фирма “Стефан Обрейков” и разширява наследените търговски и промишлени предприятия. През 1930 година е избран за председател на пловдивската Търговско - индустриална камара, която ръководи с успех 13 години. Най-голямото му дело е създаването на Пловдивския мострен панаир открит през 1933 г. През следващите десет години пак под негово ръководство се провеждат десет последователни международни мострени панаири. За неоспоримите му заслуги към панаирното дело му е отпусната лична държавна пенсия.

 

Христо Пеев / 1893 – 1956/

       Следва архитектура в Санкт Петербург , завършва в Дрезден. От 1923 година се установява на частна практика в Пловдив и се заема с изследователска дейност. Ръководител е на група в Проектантската организация в града. Инициатор е за запазване на старинния характер на пловдивските тепета, за поддържане и реставриране на архитектурните паметници за благоустрояването на старинната част на града.  Автор е на много проекти на обществени, жилищни и култови сгради, които оформят облика на града. По негови проекти са реставрирани Куюмджиевата и Ламартиновата къща в Стария град. Заснема и други възрожденски къщи, които вече не съществуват, прави подробна карта на махалите на града от началото на 19 век. Автор е на множество изследвания върху българската възрожденска архитектура.

      Дългогодишен председател на пловдивското Археологическо дружество

                                                                

                                               Димитър Панов  /1902 -1 985/

       Драматичен артист. Дебютът му на пловдивска сцена е през 1955 година , а през 1959 е назначен в пловдивския театър където работи до смъртта си. Изявява се и като режисьор – поставя пиесите –“Сватбата на Кречински “ , “Службогонци “ и др. Сътрудничи на пловдивската народна опера – изпълнява ролите на Фрош в оперетата “Прилепът” и на Менелай в “Хубавата Елена”.Участва във филмите  “А бяхме млади” , “Един миг свобода”, “ Таралежите се раждат без бодли” , “ Два диоптъра далекогледство”, “Хайде дядовци”, и др.Сред най-значителните му роли в театъра са – Странджата в     “Хъшове “ , Станчо Квасников в “ Службогонци” Пресипналият в “Оптимистична трагедия” , Малволио в “ Дванайсета нощ,” и др.

 

Златьо  Бояджиев / 1903 – 1976/

         Известен български живописец. Завършва Художествената академия в София .Един от създателите на известната творческа група “ Бараците” След дипломирането си се установява в Пловдив. От  1934  година името му е непрекъснато свързано с оформлението на експозициите на Пловдивския панаир.Рисува битови композиции, пейзажи ,градски изгледи със старинна архитектура ,портрети.През 1951 година дясната му ръка се парализира и рисувайки с лявата показва други страни от ярката си индивидуалност- развихрена фантазия и иносказателност при интерпретирането на сюжетите, обогатява и творчеството си на портретист. Забележителни са творбите му - “Зима в Стария  Пловдив”, “Пролет”,”Косач” и много други от първия му период.  С нови пластични решения се отличават “Автопортрет”, “Майката на художника”, ”Из Стария Пловдив”,”Мария Столарова” и др. Освен в Националната жудожествена галерия, негови творби има В Бургас, Варна, Русе,Плевен,Сливен и др. След смъртта му в Старинен Пловдив е уредена къща-музей”Златьо Бояджиев” с близо 70 негови платна.

 

 ---------------------------------------------------------------------------

ЗАБЕЛЕЖКА: Разгласено на 16.11.2006 г.  чрез вестниците “Пловдивски труд” и “24 часа Пловдив”, интернет-страницата на Община Пловдив и информационното табло на ОбС – Пловдив.


Общински съвет гр. Пловдив